Д-аспарагинова киселина (DAA): подобряване на издръжливостта или неработеща хранителна добавка?

8 март 2026 г.Michal Jetelina0 коментара

Д-аспарагиновата киселина (DAA), срещаща се в тялото под формата на аспартат, е аминокиселина, която често се представя като средство за повишаване на енергията и отлагане на умората. Но какво всъщност казва за нея съвременната спортна наука?

Аспартат и D-аспарагинова киселина като хранителна добавка за спортисти

Какво е аспартат?

От гледна точка на биохимията става дума за заменима аминокиселина. Това означава, че тялото ни може само да я синтезира и не сме напълно зависими от приема ѝ с храната. В организма аспартатът участва в редица ключови процеси, включително синтеза на пиримидини (градивните елементи на ДНК и РНК) или като междинен продукт в метаболитните пътища.

Основни обещания: защо спортистите я приемат?

Хранителните добавки, съдържащи аспартат (често под формата на магнезиеви и калиеви соли), са насочени преди всичко към издръжливи спортисти. Сред основните посочвани твърдения са:

Енергиен метаболизъм
Подобряване на енергийния метаболизъм в мускулите
По-малко вещества, предизвикващи умора
Намаляване на нивото на амоняк в плазмата
Издръжливостно представяне
Повишаване на издръжливостното представяне и отлагане на умората

Механизъм на действие: борба срещу амоняка

Теорията зад суплементацията с аспартат се основава на неговата роля в метаболизма на азота. Аспартатът е прекурсор за междинните продукти на цикъла на Кребс (TCA цикъла), който е отговорен за производството на енергия в клетките.

Предполагало се, че повишеният прием на аспартат може да помогне за намаляване на натрупването на амоняк в плазмата по време на интензивно натоварване. Тъй като повишеното ниво на амоняк в кръвта е тясно свързано с настъпването на умора, елиминирането му теоретично би трябвало да доведе до по-продължително и по-интензивно представяне.

Какво казва науката за това? Реалност срещу маркетинг

Въпреки привлекателните теоретични предпоставки, научните доказателства за ефективността на аспартата като ергогенно средство са много слаби.

Maughan и Sadler (1983)

8 спортисти карали колело до изтощение при интензивност 75–80 % VO2max. Получавали или 6 г аспартат (под формата на магнезиеви и калиеви соли), или плацебо в продължение на 24 часа преди усилието.

Резултат: Не било наблюдавано никакво влияние върху концентрацията на амоняк в плазмата, нито върху времето до пълно изтощение.

Заключение за спортистите

Въпреки че аспартатът е необходим за правилното функциониране на метаболизма, допълването му под формата на добавки с цел повишаване на издръжливостта е според актуалните научни познания неефективно и неработещо.


Източници на информация
  1. Maughan RJ, Sadler DJ. (1983). The effects of oral administration of salts of aspartic acid on the metabolic response to prolonged exhausting exercise in man. Int J Sports Med, 4(2):119–123.
  2. Jeukendrup A, Gleeson M. (2025). Sport nutrition (4th ed.). Human Kinetics.

Още статии

Коментари (0)

Няма коментари за тази статия. Оставете съобщение преди всички останали!

Остави съобщение