След олимпиадата в Барселона 1992 г. популярността на креатина се увеличила рязко – четири години по-късно в Атланта го приемали по приблизителна оценка 80 % от спортистите. Днес принадлежи към тесния кръг добавки с много надеждни научни доказателства за ефективност и безопасност.
Растеж на мускулната маса и силата
Десетседмично изследване (Vandenberghe et al., 1997) показало, че в сравнение с групата, приемаща плацебо, спортистите с креатин постигнали значително по-добри резултати:
Резултатите от това и други изследвания сочат, че комбинацията от креатин и силов тренинг може да бъде значително по-ефективна за развитието на силата и нарастването на мускулната маса, отколкото самостоятелния тренинг. Wagenmakers (1999) същевременно отбелязва, че суплементацията с креатин може да позволи по-голям брой повторения по време на тренировка, което води до по-високо качество на тренировъчната работа и потенциално до анаболен отговор на организма.
Креатинът се свързва също с повишено задържане на вода в мускулните клетки, което може да доведе до тяхното увеличаване. Проявата е повишаване на телесното тегло с 1 до 2 килограма през началната едноседмична фаза на насищане. Именно клетъчната хидратация се смята за един от факторите, подпомагащи анаболните процеси, например повишения синтез на протеини и отлагането на протеини в мускулната тъкан (Lang et al. 1998). Въпреки че някои изследвания при животни и хора подсказват възможни анаболни ефекти на креатина, при здрави хора засега няма доказателства, че креатинът пряко влияе върху протеиновия метаболизъм.
Защо креатинът действа при мускулно натоварване?
Ключът към разбирането на креатина е клетъчната енергия. По време на кратки, високоинтензивни мускулни контракции (като силов тренинг или спринт) мускулите изразходват молекула, наречена АТФ (аденозинтрифосфат). Проблемът е, че запасите от АТФ в мускулите ни са много малки и при максимално усилие се изчерпват за няколко секунди. Приетият с храната или добавките креатин се превръща в мускулите във фосфокреатин (PCr). Неговата задача е да функционира като бърз енергиен резерв. Фосфокреатинът може незабавно да отдаде фосфатната си група и мълниеносно да възстанови разпадналия се АТФ. По-големите запаси от креатин следователно дават на мускулите много по-голям капацитет за бързо генериране на енергия. Друга съществена полза е, че при разграждането на фосфокреатина се изразходват водородни йони, което помага да се смекчи прекисляването на мускулите и по този начин отлага настъпването на мускулната умора.
Необходима ли е суплементацията или е достатъчна нормалната храна?
Креатинът е заменимо хранително вещество и тялото ни може само да произведе определено количество креатин в черния дроб и панкреаса от аминокиселините аргинин, глицин и метионин. От обичайната храна го намираме основно в животински източници като червено месо, птиче месо и морски дарове. Средният дневен прием от тези храни е 2 г. Въпреки че го приемаме с храната, суплементацията има огромен смисъл. Повечето хора, които започват да приемат добавката, увеличават запасите си от креатин в мускулите с около 20 %.
Как да дозираш креатина правилно?
За постигане на максималния капацитет на мускулите (тяхното насищане се повишава с около 20 %) в специализираната литература и изследванията се използват два основни протокола за дозиране:
Заключение за спортистите
В света на спортното хранене, който често е пълен с прекалени маркетингови обещания и неефективни вещества, креатинът представлява светло изключение. Десетилетия изследвания последователно потвърждават неговата безопасност и доказуема полза за силовото представяне, потискането на умората и подпомагането на мускулната хипертрофия. Независимо дали избереш бърза фаза на насищане, или по-бавно постоянно дозиране, креатинът представлява финансово достъпна и максимално надеждна хранителна добавка за всеки, който се стреми към максимизиране на силата си.
- Vandenberghe, K., M. Goris, P. Van Hecke, M. Van Leemputte, L. Vangerven, and P. Hespel. 1997. Long-term creatine intake is beneficial to muscle performance during resistance training. J Appl Physiol 83(6):2055–2063.
- Lang, F., G.L. Busch, M. Ritter, H. Volkl, S. Waldegger, E. Gulbins, and D. Haussinger. 1998. Functional significance of cell volume regulatory mechanisms. Physiol Rev 78(1):247–306.
- Jeukendrup, A., & Gleeson, M. (2025). Sport nutrition (4th ed.). Human Kinetics.
- Wagenmakers, A.J.M. 1999. Nutritional supplements: Effects on exercise performance and metabolism. In The metabolic basis of performance in exercise and sport, edited by D.R. Lamb and R. Murray, 209–220. Carmel, IN: Cooper.
Коментари (0)
Няма коментари за тази статия. Оставете съобщение преди всички останали!