Болка в пищялите или прасците при бягане: причини и лечение

 

Синдром на тибиалния ръб

Какво представлява синдромът на тибиалния ръб?

Синдромът на тибиалния ръб е усещане за болка или странен дискомфорт в пищяла. Болката може да бъде само лека или дори много интензивна. Най-вероятно става дума за патологични промени в периоста (надкостницата) на пищялната кост от хронично претоварване.

Къде боли? 

Точната локализация на болката не е напълно еднаква при всички, но може да е в различни части на пищяла. Най-често болката се появява в дисталната (отдалечената) трета на подбедрицата, тоест малко над глезена, но това определено не е правило. Болката е най-силна в началото на активността, а в хода ѝ отслабва, за да се прояви отново на следващия ден.

Защо възниква синдромът на тибиалния ръб?

Става дума за комбинация от фактори. Опростено казано, синдромът се причинява от твърде често и натоварващо бягане с недостатъчна почивка за регенерация на костта. Ключово е претоварването на пищялната кост от повтарящи се твърди удари, при които костта може дори леко да се огъва, което уврежда нейната структура. 

Какво увеличава риска от развитие на синдром на тибиалния ръб?

Освен твърде висока интензивност на бягане, сред рисковите фактори е бягането по твърди повърхности с обувки, които не омекотяват достатъчно ударите. Човек може да бъде предразположен към проблема поради отклонения във фасцията или мускулите на дълбокия заден компартмент. За възникването допринасят и деформации на свода на стъпалото, неправилно стъпване, различна дължина на краката и затлъстяване. Статистически с около 10% повече засегнати са жените.

Колко дълго трае травмата?

Продължителността на болката може да бъде много различна, движи се между 2-6 седмици частичен или пълен режим на покой. Връщането към бягане трябва да бъде постепенно, не можеш да започнеш при същата интензивност, при която се е появила болката.

Как да лекуваме синдрома на тибиалния ръб? 

При такива хронични травми е важно за известно време да преминеш в режим на покой. Ако пищялът е без болка, можеш само да намалиш обема и продължителността на тренировките, но ако болката продължи да се появява, трябва да спреш бягането за няколко седмици. Определено значение за лечението на болката има охлаждането с лед. Полезно може да бъде и разтягането. Когато болката изчезне, опитай с правилни обувки отново да започнеш да тичаш леко и постепенно да увеличаваш интензивността. Най-вече не трябва да бързаш с напредъка, дори да имаш физическата форма за това.¹

Източник: www.prodynamicpt.com

Нараняване на прасцовите мускули

За какво може да става дума?

Болката в прасцовия мускул при активност обикновено е причинена от разтягане или дори разкъсване на мускулните влакна. 

Колко често се среща нараняване на прасцовите мускули?

Изненадващо този тип травма не е много честа. Съставлява около 1,3 % от травмите на бегачите, от които 70 % са мъже.

Как възниква нараняване на прасцовите мускули?

Има 2 различни типа движения, които причиняват разтягане или разкъсване на прасцовия мускул, всяко на различно място. Прасцовият мускул има 3 глави – 2 външни и една вътрешна. 2-те външни глави осигуряват динамични движения от типа спринт или скок и именно при тях могат да бъдат наранени. Вътрешната глава е издръжливостна и нейното нараняване възниква едва след много дълги бягания.

Как да разпозная разтягане или разкъсване на мускул?

Болка в прасеца при движение и при напипване е характерна за двете травми. Ако става дума само за разтягане, прасецът не трябва да е масивно подут с голяма синина или дори осезаема цепнатина в мускула. Това са признаци на руптура на мускула.

Как да го лекуваме и колко дълго отнема?

Веднага след нараняването би било идеално да държиш крака нагоре, да го охлаждаш с лед, да го имаш стегнат с бинт и най-вече няколко дни да не го натоварваш. По този начин намаляваш отока, синината и позволяваш на прасеца да се регенерира напълно. Правилен избор е да посетиш лекар, за да може той да потвърди диагнозата или да установи друга от многото причини за болка в прасеца и да започне лечение. Продължителността се различава много в зависимост от тежестта. При леки случаи стигат няколко дни с патерици, а след това постепенно опитваш да натоварваш, например с изправяне на пръсти. При тежки случаи може да получиш гипс до 6 седмици, а понякога и подпетници за още 6-12 седмици и така връщането към спорт може да отнеме 3 до 4 месеца. Първо трябва да постигнеш ходене без болка и накуцване. След това започни да пробваш бавно бягане за половин час, а когато и то е без болка и накуцване, можеш постепенно да се връщаш към нормални тренировки.^{2, 3}

Източник: www.willsmerehealth.com

---

Източници:

 

1. Deshmukh, Nikita S, and Pratik Phansopkar. “Medial Tibial Stress Syndrome: A Review Article.” Cureus vol. 14,7 e26641. 7 Jul. 2022, doi:10.7759/cureus.26641
2. Fields, Karl B, and Michael D Rigby. “Muscular Calf Injuries in Runners.” Current sports medicine reports vol. 15,5 (2016): 320-4. doi:10.1249/JSR.0000000000000292
3. Gallo RA, Plakke M, Silvis ML. Common leg injuries of long-distance runners: anatomical and biomechanical approach. Sports Health. 2012 Nov;4(6):485-95. doi: 10.1177/1941738112445871. PMID: 24179587; PMCID: PMC3497945.